До тука спри със мен!
Не искам вече мелодрами!
Върви си днес!На тоя ден,
обричам самотата да ме брани!
Обричам кукувичето гнездо,
довечера да бъде мойто ложе.
На есенно дърво само листо,
да ме опази повече от тебе може.
Обричам дим от клада да ме топли,
вземи ми дрехите,те нямат жива сила.
Утехата в нощта на мойте вопли,
ще бъде споменът, че с теб съм била.
