Изхвърлих си сандъчето със стихове.
Отракднах си от утро светлина.
Забравила съм всички тъмни ликове,
които ме обричаха на самота.
Сега съм твоя.Некрасива,но обичана.
Крещях,че мога и ще бъда само в себе си.
Крещях,че силна съм,дори отричана.
Сега по-силна съм!Без други белези.
Изхвърлих си сандъчето със стихове,
да го намери някоя нещастница.
Да ги препише и чете в онези мигове,
когато самотата е в душата и' нарапница.
А после със такъв кат' тебе да я надживее.
Обичана,сандъчето на следваща да хвърли.
Научила,че в този свят все някой ще умее,
утеха и усмивка за душата и' да бъде.
