Призори повяхваш, моя нежна

[Stolz]

Тогата по крехките ти рамене
пада леко като дъх на птица.
Дипли фини върху почва с цвят-кафе
следват стъпките ти, фея сребролица.

Замъкът ми е изцяло в твоя власт.
Сам отвътре снощи го предадох.
Утрото написа с рози - СТРАСТ.
Ние двамата, познали лъх от Ада

пихме цяла нощ любовен елексир,
сливахме телата си... В едно ли?!
Как горчеше някак този пир.
Беше моя, а робувах аз. Защо ли?

Полуголото ти тяло бе змия.
Съскаше ми дрезгаво-омайно.
Ярка звездно-лунна светлина
вдън душа избухна, влязла тайно.

Заслепи очите на греха,
разума прониза със кинжали
от роса и душна тишина,
а сърцето, Боже, ослепя ли?

В ранен час се будя вкочанен.
В празната постеля вехнат рози.
Няма те, красавице до мен.
Сън ли беше? Бог ли ме наказа?

[akadya]

Много красиво стихче......  [a taka] [bear] [reevvv] [uaaaaa] [plqsssss]

[Stolz]

 [gentle-fen] благодаря ти

[damn it]

само сутрин, горди ми рицарю  :p
нощем отново цъфтя  [inlovee]
заля ме с нежност  :)

[nejno_angel4e]

 [inlovee] Невероятно е!

[Stolz]

поздрави, дами  [namigggggg] [gentle-fen] [gentle-fen]

[XpacTa_lavista]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Pasion ignea]

Унесена от нежната материя стоя.
Загледана във изгрева летя.
Като вълни се стелят моите поли
и галят нежните цветя.
усмивка грее по рубинени уста и за теб е тя.
Превзех го с лекота,
но не ще се спра с това.
А твоята душа искам да превзема
и завинаги оттук да те отнема.
В легло от лавандула утрото посрещнах,
и огъня ужасен в погледа ти срещнах.          
Заедно ли бяхме или сън бе тази нощ?
Отговори, не бъди със мене лош.
Пир на сетива и любов винаги така горчи.
Пред нашата забава и луната там мълчи.
Не говори, а с очи ми думите шепни.
Съдбата май така обрече ни.
Роб ли мой бе ти или робиня твоя бях?
Не знам ,но че те обичам там разбрах.
Змия бях аз ,но с меч отровен ти рана ми нанесе
и в блаженството измамно тялото ми се понесе.
Ярка светлина душата ми огря
и парчетата от теб в мен тя разпиля.
Настана мрак и там сякаш те изгубих аз.
Как тази тишина да разбия в този час?
Рана тя в сърцето ми проби.
Ах ,къде си ти?

Утринта донесе ми тъга,
събудих се отново тук сама.
От принца ми чаровен нямаше и помен.
Сън ли беше той или пък спомен
на нечия разбита душа, плачеща в нощта?!

[ranenia skorpion]

Впечатляващо е !
...Много ми хареса особено това...

Заслепи очите на греха,
разума прониза със кинжали
от роса и душна тишина,
а сърцето, Боже, ослепя ли? 

поздравления за написаното ! [bravisimo]

[Stolz]

 [inlovee] [shame]
благодаря ви
прекрасен стих,Pasion ignea  [you broke my heart]