Сребристолунно

Started by Gentiana, October 15, 2007, 22:36:53 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Тънкият сърп на Луната
мислите ми блудни коси.
Светулки,
брулени от гневен вятър
в кладенеца на тишината
давят свойте мечти.
Ще танцуваш ли с мен
по Пълнолуние?
Колко дни има до този час?
Още те обичам...Не е ли безумие?
Пием и все не свършва тази страст.
И в очите ти все съм си същата,
дори когато ме затваряш
в недовършени замъци от кристал.
Слънцето спи на прага на къщата,
онази, която да ми построиш, бе обещал.
Сутрините ухаят на кафе и мляко,
препечена филийка с две думи на нежен зов.
Танцувай с мен, сърпът на Луната чака,
да отреже пъпа на новородената ни любов.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

GeRi`LoVe`h0o0sT


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.