Не докосвай сенките в нощта.
Те са капризни пепруди и отлитат
към своята далечна празнота.
Там времето царува.
Длани сплитам,
но няма да се моля...
Ще мълча
и ще рисуват мислите ми
вехнещи усмивки
в небето на измамна светлина,
протягаща се в сластната извивка
на женско тяло-блед седефен гриф
на плачеща китара.Сред листата
на есенни дървета - лъч в курсив
изписва някаква поема.Спи душата.
Потъва в сенките мелодия без думи,
заплетена сред паяжини от роса,
напомня ми за нещо помежду ни,
което трябва да забравя...Не... сега.