Просто... есен

[Gentiana]

Мрачното ти небе, есен,
е художник импресионист,
загубил пътя към себе си
и светлите си боички.
Боядисан в охра,
откъсва се осланен,
златен лист.
Нещо тъжно иска
да каже на всички.
Търси вятърът в джоба ми
отдавна забравено писмо
със старомодните думички,
които казват и пишат всички,
когато в душите им
слага тежкото си клеймо-
тежко, но сладко
страст розово романтична.
Кашля денят ми.
Под гаменският му каскет
кичурче дръзко
върху устните пада...
Мека коса на художник-поет.
Вечеря на свещи
ще е за дълга обсада награда.
Красива си, есен.
На свещи очите ти ще блестят.
Дали денят ми
галантен кавалер е?!
Съблазнително ухание
на фрезия и орхидеен цвят
гаси свещите...
Тишината се смее.

[me4tatelka]

 :kissoflove:

[Gentiana]

 [I love you]