Донесе ли ми мъжката си вечер
със самотата и със дъх на рядка кал,
със дланите си хладни и човечни,
в които целият ми свят се е събрал,
като в черупките на мида океанска,
в която океанът е копнеж
и шепне, шепне спомените лански
на лятото?...Не можеш да ги спреш.
Донесе ли ми късче от дъгата,
рисувана по изгрев всеки път,
когато сгушен в моите обятия,
сънувал си ме някак си без плът,
единствено душа на нежна фея,
сърце и страст, загадка от кристал?!...
Донесъл си ми себе си...Не смея.
Мълча и знам...Ти всичко си ми дал.