Да те изгубя без дори да съм те имала
е адският ми страх и смъртно наказание.
Как да те имам,без дори да съм те взимала?
Да те обичам?(Без обвързване и обещания.)
Да те преглъщам като остаряло вино,
с отрова капки смесено да ми горчиш?!
Да те прегръщам зарад всичко ,дето не е било?!
И твоя да съм винаги... (А ти да ме болиш...)
Да ме повикаш нощем,щомто се събудиш
когато сянка женска спи до тебе примирено,
за час да се измъкнеш,после да я лъжеш,
че сам си бил.(А аз съм привидение...)
По тялото ми да оставиш жежки знаци,
от пръстите с години други галили,
по колко като мен,(души сираци),
от тебе (и от нея) белег са оставили?
Да ме изхвърлиш после от живота си,
когато друго привидение в нощта намериш...
И поведеш и нея във онези пропасти,
които винаги съм мразила (дори и без да забележиш).
