На нишките на времето живея.
Не се опитвам повече,а и не мога.
Рисувам пътища,наум се смея.
На себе си,и колко,Господи,съм горда.
И колко пъти ,Боже,криво стъпих по земята!
И колко отчаяния и болки причиних.
Как мога още да съм жива в самотата,
как мога да се виждам,щом сама се скрих?
И колко пъти още трябва клетви да изричам?
Да се покланям ,Господи,пред теб за милост?
От себе си и пътя си се днес отричам...
Прати ме,Господи,където ми е мястото...На гнило...
