Равносметка...

[иринка]

(посветено)
Миришеш ми на есен,на безветрие,
а сянката ти ми ухае на сълзи...
Напомняш ми ми на миговете пролет-взетите
безмълвия,и клетви и мечти...

Присънваш ми се нощем-като обич,
тълкувам те като забравена утеха.
Но винаги те няма,няма да ме помниш,
забравил си ме като старата си дреха.

Не си ме чакал.Аз не съм те гонила.
И пътищата ни не са се срещнали на кръстопът.
Не си ме искал.Аз не съм те молила,
забравила ,че хилядите километри ни делят.