/посветено/
За тебе никога не бях усещане...
По-скоро нож във гърлото и толкоз!
Не ми дари с усмивка ни едно завръщане...
А само сълзи...Адска, силна болка...
Не посрещаше на гарата със китки.
Не се обаждаше и на рождения ми ден.
Не бе закрилникът ми,враг ми беше в битки.
Уж обич бе...А толкова студен...
Не си ми бил утеха.Палил си ме в пепел .
Не бях ти аз последната любима.
И недостатъчна ти бях.Ненужен плевел.
Да беше ме обичал ти поне наполовина...
