Не ни достигна... (Arwen & иринка)

[иринка]

Arwen
иринка

Не ни достигна

Да ме обичаш малко не ти достигна.
Като сянка да ме обгърнеш не можа.
Погледа ти в мен не проникна...
А сърцето да те обича някак успя...

Преглъщаше те всеки път ,когато ми горчеше,
и те целуваше,когато бе изстинал...
Не те презирах и когато ме болеше...
Но май е по-добре да беше ме подминал...

Но ти остана. Като старото дърво на двора.
Все беше там, където не те чаках.
Бе в леглото ми, бе и в мене позора.
Но обичах те. Боже, колко клетви полагах...

За нас ги писах,себе си осъждах
Вината търсих,после падах в пропастта
А сутрин,щом до тебе се събуждах
те виждах друг,но бях си пак сама...

После в чуждите очи тебе търсих нощем,
с другите нахално много те обичах.
И самотата им близка ми беше още,
когато в съня им към тебе тичах...

Ще те забравя, грешнико! Отивай си без думи!
Ще те живея, после в мене ще умреш!
Не бил е никой като тебе във ума ми!
Ще те забравя! Някой ден ще разбереш...

Сега ще те обичам. После ще си тръгна.
И с другите ще бъда, както ти със мене.
Светове ще преобръщам,
научила урокът от твойто грешно време.

[NoT_ExIsT]

 [a taka] Браво и на двете ви! [heart__]