Алеите се хвърляха в краката ми
и зовяха стъпките по име.
Листа ме викаха и с вятъра
скачаха от клоните, за да ме стигнат,
валяха във косите ми,по раменете,
обичаха ме с жълтата си кроткост.
И всеки лист бе късно цвете,
върху земята легнало за прошка.
Листата знаят да обичат
по-нежно от ръце и поглед,
по-тихи са от стъпки на момиче.
Пролетта им свършва с полет.
Листата пеят за последно,
прощални думи с шепот се изричат,
когато времето е есенно
листата знаят да обичат...