Мълчанието на моливите /...безветрие.../

[hide`and`seek]

Аз чакам оная безумна тъга,
която сама ще разплаче молива
и в хладната, нежна тъма
мойта болка във стих ще излива.

Но чакам напразно и дълго, уви,
нито звън, нито дъх в тишината.
Моливът безмилостно, остро мълчи,
от безветрие стенат листата.

А може би грешна посока съм взела,
може би моята муза не спи,
а с нежна целувка по светлото чело
най-внезапно пред мен ще влети.

И чакам да видя отсреща през пътя
своето щастие. Напрягам очи..
а-ха да го видя - то чезне безследно..
моливът отново пресъхнал мълчи.

[{dulgokoska}]

понатъжих се :) така докосва

[NiksY]

И чакам да видя отсреща през пътя
своето щастие. Напрягам очи..
а-ха да го видя - то чезне безследно..
моливът отново пресъхнал мълчи.

[plqs plqs]

[BLUE_ROSE]

Харесва ми!  [heart__] [bravisimo]

[Barbarian]

Много тихичко и хубаво. :)

[me4tatelka]

 [flowers]  [heart__] [heart__] [heart__]