BLUE_ROSEILUSIAДо вечност
Не помня устните ти. Те се сляха
с очакването за неидване. И с нейните ,уви.
И две цветя пристигнаха с цветята...
Във повече ли са?! Или без три?!
Оцеляхме ли ? Разпадаме се с
всеки изгрев. Блудкава е тъмнината.
От истински неискрености днес се лъжем,
отхвърлили погледите на децата (ни).
Дали и времето ни помни?!Знам ли...
Сякаш сто години сляха вековете.
Два живота бяха. А не беше важно.
С теб си ги погубихме. До вечност.
А някога нямаше време. Ни дни ,нито
вечери.Без похот в очите живеехме . Обичахме.
Копнеехме.Вековете се сляха. Настана
безвремието в което единствено тлеехме....
Тази сутрин две цветя пристигнаха с цветята ти.
Ухаеха на рози, на зюмбюли , на кокичета...
Добре, че помня още аромата ти.
И как да спра да те обичам.
