Когато сутрин аз очи отворя,
твоят лик ме винаги следи.
Очите си за миг да притворя-
образа ти пред мен отново ще стои.
Знам,че вече теб те няма,
знам,че за теб съм спомен отживян...
Знам,че в сърцето ми има рана,
и боли(ще бъдеш преживян).
Незнам как до тук се стигна,
не искам и да знам...
сама от Пропастта аз ще се вдигна,
за да полетя,за да съм щастлива-любовта си да раздам!
2.11.2007
