А кеят бавно просветлява(ранно утро)

[Gentiana]

Видях го как си отива.
Трепна като сълза
в ъгълчето на окото.
По стъпките му залез
бавно разлива
приливна вълна.
Помня стъпките на тангото
и с две напред към Тъгата,
с една назад към Копнежа,
реверанс,думи с късна дата
ще напише времето .
Много нежно.
Плъховете на съмненията
загризват
кейовете на дневните пълнолуния.
Видях го как си отива.
Кървава капка по бузата на лудия.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 

[dodic]

Сълзата в окото била е копнежа,
към твоите устни, твоята същност,
на кея по изгрев, тангото...манежа,
на силните чувства, и толкова нежност.

Поздрав Гео за стиха.

[Gentiana]

 

[SkitnicaVmoretO]

Видях го как си отива,
а той не видя, че проплаках...
задето по моята длан, следите му
оставиха груб отпечатък...
Но въпреки всичко е нежно -
тъгата от нечие тръгване...
последната песен... За "Сбогом",
сълзата... в окото на лудия.

  Отново си прекрасна, как съм изтървала този стих 

[Тя]

 
Малко ми стана тъжничко, но е много хубаво...

[Gentiana]