А кеят бавно просветлява(ранно утро)

Started by Gentiana, November 13, 2007, 09:15:21 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Видях го как си отива.
Трепна като сълза
в ъгълчето на окото.
По стъпките му залез
бавно разлива
приливна вълна.
Помня стъпките на тангото
и с две напред към Тъгата,
с една назад към Копнежа,
реверанс,думи с късна дата
ще напише времето .
Много нежно.
Плъховете на съмненията
загризват
кейовете на дневните пълнолуния.
Видях го как си отива.
Кървава капка по бузата на лудия.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.


dodic

Сълзата в окото била е копнежа,
към твоите устни, твоята същност,
на кея по изгрев, тангото...манежа,
на силните чувства, и толкова нежност.

Поздрав Гео за стиха. :)

Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Видях го как си отива,
а той не видя, че проплаках...
задето по моята длан, следите му
оставиха груб отпечатък...
Но въпреки всичко е нежно -
тъгата от нечие тръгване...
последната песен... За "Сбогом",
сълзата... в окото на лудия.

[cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] Отново си прекрасна, как съм изтървала този стих  :) [heart__]

Тя

 [flowers]
Малко ми стана тъжничко, но е много хубаво... [gu6]
...и един мармот завива шоколада в станиол...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.