[b] В гордостта [/b] си как ще си призная,
че потъваш завинаги в безкрая,
ще замълча, само сърцето ще шепти:
,,Не си отивай, остани''
Всеотдайно можех обич да ти дам,
без болка, без лъжи и свян,
но няма огън от жарта,
останала от обичта.
Забравил си щастливите ни дни,
страстта в нашите души
искрите ярки в нощта,
на пепел днес е любовта.
При нова обич ще си по-щастлив,
а аз оставам спомен красив,
понякога от стари чувства окрилен
с носталгия ще мислиш пак за мен.
А нащата обич си отиде тъй трагично,
макар че беще романтична,
не се обърна в тъмнината,
не чувах стъпките й в тишината.
Напред вървим, не се обръщаме,
към миналото няма да се връщаме,
с апатия, без вяра,но без страх,
напред вървим, защо да гледаме назад.
И осъзнала илюзорната измама,
че мой да си за жалост няма,
ще те забравя,ще призная-
загубих те, настъпи краят.
