Сърце, изровено от снега

[Gentiana]

Захвърли ръкавиците.
С живота на душата ми
не си играй.
Премръзнали устни.
Чуплив, капризен кристал.
Всяка дума е финална.
От зимата ме боли.
Ти това добре го знаеш.
Преструвките остави.
Не съм снежно човече.
От студа се превръщам в лед.
Умира сърцето ми.
Часът е седем без пет.
И кафето не ме топли.
Разсипвам го.
Вкочанени ръце.
Чуват се с душата
някои вопли.
Но ти...
дали изобщо
имаш сърце?
Кръвта ти е студена
като глетчер,
обвит в мъгла.
Проклетите ръкавици...
захвърли ги!
Стопли и двама ни.
Никой няма вина.

[Афродита]

направо ме разтърси ...  [evala] [flowers]

[Gentiana]

 :)

[srebarna_liliq]

Много е красиво  [inlovee]

[Gentiana]

 [usmivkaa] [cvetee]

[dodic]

 [bravisimo] [a taka] [bravisimo]

Долу ръкавиците! Време е да се стоплим.
Поздрав Гео за стиха. :)

[Gentiana]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]