Сякаш полъх на нежна трепетлика
е ласката ти влюбена, греховна.
Твойта същтнос многолика,
пред тебе прави ме покорна
Но аз по нрав съм дива, силна.
Несломим е духът ми борбен...
Като жена съм много стилна...
Закрепена към земята като с корен.
За туй не се опитвай да ме скършиш!
Недей да искаш аз да бъда друга...
Не викай ми сълзите, за да ги избършеш.
Не мога аз да съм типичната съпруга
Обичай ме и аз ще те обичам също.
Със ласки търпеливо ме обсипвай.
И дори да ми е много неприсъщо...
И аз ще съм любяща, нежна, като самодива...
А когато в адския огън на гнева отдам се -
не ревнувай... той бързо ще отмине.
При тебе ще се върна, кротко ще те гледам...
Не ме съди, а просто с обич прегърни ме!
