Задушено...

[Unforgotten`feeling`f]

Задушено...

Бяло кокиче тихо заспива
сгушено под прегръдката нощна.
Стеблото си мъничко свива
между тревицата гъста и мощна.

А тя го гали. И сякаш попива
всяка ласка от неговата чистота.
И го пари. До дъно изпива
всяка капчица от неговата красота.

Нощта се отпуска прималяла.
Тъгува за погубеното цвете.
А тревата хищна, остаряла
около кокиче ново се оплете...

[Афродита]

прекрасен е ...  [uaaaaa]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [confused] Но то пак ще поникне... другата година... надявам се!

[Unforgotten`feeling`f]

Благодаряя  [heart__]