Десета страница от тъжната пиеса:
очите ми и вятъра престанаха да те закрилят,
ръцете ми запяха сякаш чужда песен,
и чух мелодиите остарели да умират...
Зад сцената застанала бе гордостта ми,
суфлираше на мойта героиня:
"Присвий юмруци!Още малко! Не оставяй,
да мислят хората, че просиш милостиня!"
За публика стояха ти лъжите срещу мене
и тясно бе им в залата за сто милиона души.
Крещяха ти : "Не и' оставяй време,
че скоро тъй живота ни ще свърши!"
Харесваше ли ти да бъдеш най-великия
и кралят на разбитите сърца?
Но тоя театър свърши с моите разкрития...
И тръгнах си от сцената сама....
