На гарите ни кукувици си гнезда направиха
и опустяхме ние, точно като тях.
Сега е есен.Други нашите места запазиха.
Сега е есен,носи ни любовен листопад.
Ще си отивам бавно, както и живота ни.
Ще се изпея като тая кукувича песен.
Ще се извикам, като виковете восъчни.
Отивай си!Не виждаш ли, във нас е есен.
Сега е есен.(Лято ний сме нямали...)
Дори и вятърът ми пречи да те стигна!
Сега е есен. Стига сме си бягали!
На тая гара влакът ни подмина...
*29.11.2007*
