А тази нощ за откровени бе дадена.
Не ме болеше, че отварям стари рани.
Не съм светица,не и толкоз праведна,
че гордост и безчувственост да сбирам в длани.
Открих се просто във очи нетърсени.
Запалих се от огън, който знаех,че боли.
А после като чайка със криле прекършени
потънах в утрото на смайващи лъжи.
Забравих се.Отидох надалече без посока.
Изгубих се.Не знаех,че не си посока ти.
В заблуда бях, че с теб да се обичам мога.
Изгубена съм.Да ме търсиш вече спри.
И днес,през тази нощ на откровения,
не ме измъчвай без причина,а върви.
Не си забравен.Ти си мойто сляпо вдъхновение
за стихове,безсънни нощи и сълзи.
