04 12 79

[rado]

                           

                Поклон в храма на  Мнемозина
                 /В чест на Петя Дубарова/

           ...Мамичко, аз идвам.
           Случаен лъч по лунната дъга-
           една сълза, една молитва,
           протуберанси от тъга.

           По своя път букети съм събрала-
           безброй най- хубави цветя.
           Последен път, последно разцъфтяли-
           Цветя. Цветя. Цветя.

           И всеки цвят за мен ще ти нашепва.
           И всеки смях, и всяка тишина...
           Цветя, цветя- безкрайно детство
           и светлина, и светлина...

           Аз може би в плача съм на цигулка.
           Вълна и чайка може би съм аз.
           И песен може би, и ручей, и светулка.
           И детски смях, и птичи глас.

           Но чакай ме! В безсънна нощ ме чакай
           да дойда пак на спомена с лъча.
           Ще влезна, ще поседна малко,
           ще помълча, ще помълча...

           Ще идвам с песента на птица,
           със капчиците утринна роса,
           с усмивките на моите връстници -
           един мираж, една сълза.

           Аз все ще се отбивам, мамо,
           при моя малък пъстър свят,
           при младостта си неживяна-
           от рано стъпкан цвят.

           В измислени безпътици се лутах,
           в измислени пожарища горях;
           видях, видях над плажове безлюдни       
           безброй звезди и звезден прах.

           Но, мамичко, дойдох и си отивам
           на спомена в залязващия здрач-
           една тъга, една молитва-
           среднощ като нестихващ плач.

           Тя падна мамо- моя синя птица-
           със писък от пречупени крила.
           Разстрелен екот, гаснещи зеници.
           Мъгла. Мъгла. Мъгла...

           Понякога ще се завръщам-
           самотна сянка и самотен звън.
           Камбана. Фар. Смълчана къща.
           Раздяла. Прошка. Сън...
         
            Р
           
           

         


           

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Безмълвна...
[evala] [evala] [evala]

[didibo80]

БРАВО!

[Gentiana]

Отново си написал нещо в стих, Ради  :)
Браво!
Брилянтно  :)
Моите поздрави ! [cvetee]

[XpacTa_lavista]

За пореден път се убеждавам, че си сред най-добрите в стихче.ком [a taka]

[rado]

Отново си написал нещо в стих, Ради  :)
Браво!
Брилянтно  :)
Моите поздрави ! [cvetee]

04-12-79...
... Това не е ЕГН. На тази дата преди 28 години си отиде Петя Дубарова, което тъжно събитие не може да бъде отминато с мълчание. По същото време или малко по- късно авторът на този текст се залови да пише посвещение за нея или може би като нея, но това се оказа непосилна задача за един обикновен дилетант, поради което изпълнението се проточи във времето почти до сега- най- малко рекорд на Гинес- и през този достатъчно голям период стиховете бяха унищожавани, захвърляни, забравяни и възстановявани безброй пъти, за да се получи нещо смислено или поне на него така му се струва. Във всеки случай той- авторът- моли за извинение разбиращите от поезия, както и близките на Петя, ако нещо не е- и вероятно не е- както трябва.

Р

[Barbarian]

Мноооого готино! Поздрави!

[Jane]

Отдавна не бях чела нещо такова...
Невероятно стихотворение!
Поклон пред такъв талант и пред такава почит...
И пред паметта на тази, за която е заслужено посветено.

[Qween of the black hearts]

без думи съм................. [evala] [evala] [evala] [evala]

[meteor]

На 9 години тя имаше съзнание, че е поет. На 12 пророкува личната си битка и смърт си. На 17 си отиде.

С тези редове започва книгата "Митът на поета". Поклон пред Петя Дубарова. Поздрави и за този хубав стих посветен на нея.

[Zatoichi]

Каквото и да се каже,все ще е слабо.

[rado]

Безмълвна...
[evala] [evala] [evala]

:)Я виж, тук някой го е харесал!
Благодаря ти мила... [heart__]

[rado]

БРАВО!

[heart__] Тя заслужава и повече, но толкова мога.
Благодаря.

[rado]

За пореден път се убеждавам, че си сред най-добрите в стихче.ком [a taka]

:) Всъщност не съм никакъв поет, но понякога експеримантирам. Това е стар експеримент. Заради Петя...
Поздрави

[NiksY]

Експериментът ти е отнемащ дъха! Прекрасен стих... поклон пред паметта й.