Вярвам ти

[Jane]

Късно е за твойто извинение.
Виждаш ли? И зимата дойде.
Всичко в грозен пушек заледено е,
навън особено, но повече във мен.

Но аз съм луда...
И си противореча...
Напук на себе си – вървях и пак вървя
към някакво неясно (уж) усещане...
И ако ти си ти, а аз съм аз,
значи в тоя свят си имам място.
И значи значим нещо...
Никой няма да ни разбре.
Не знам... Във кой ли век живея?
Грях ли е да вярвам? Да съм смела?
Сигурно е глупаво-наивно
в човешките очи около мен.
Не ме интересува... Аз умирах
твърде дълго, за да не вярвам в теб.

Кой каквото иска да си мисли:
каквото имах – казах. Даже искрено.
Не пиша стихове за празни празноти,
а защото нося вяра!
И защото знам, че Си.

[danito]

Страхотно е 

[Jane]

Благодаря ти..

[{dulgokoska}]

и ти Си... особено в края...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Си навсякъде навътре в мен
и ме прегръщаш с всеки стих.
И нямам муза, ала имам теб.
И твойте думи винаги ми стигат!
 

[Jane]

Охххх...толкова, толкова, ТОЛКОВА ме радваш...  

ПП: Това е от онези стихове... за онзи човек...