Уморени притихнаха бурите,
черното избледня постепенно,
но запази мрака във себе си,
стоманено сиво небето е...
(с отблясък и металически вкус,
живакът е течен... пропива..,
разяжда плътта...)
Тръгвам си
под дъжд от разтопено олово,
малките капчици гореща отрова
(неразбираеми женски сълзи)
блъскат в лицето и изгарят очите ми...
звяр смъртно ранен съм,
вия от болка...
Няма ме.
Тихо е.
Сънувам се.
"Спя.
Колене съм притиснал в гърдите си.
Ръцете са свити във лактите."
Ембрион.
Тишина...
Тишина...
Тишина...
