Ледена пустиня [vOsYcHnA_pRiNcEsA & `Fallen_Angel`]
Пясъци пустиини ме обгръщат,
връщат ме в забравения свят...
Светлината в тъмнина обръщат
и неистово... ушите ми пищят.
До болка кожата раздират
от слънцето не е останала следа.
Мъртавци до мен се спират
тяло ми да положат в сухата трева.
Безмилостно ме блъскат ветровете,
да ме превърнат искат в прах.
Покриват с рани тялото, нозе...
но мен от тях не ме е никак страх.
Отдавна сърцето ми нищо не сеща,
нито болка, нито обич, ни студ.
Само една тиха песен ме отвежда
там, някъде, далеч оттук...
А там безлюдно е, тихо и мрачно
но самотата се научих да обичам аз...
Тялото ми е веке тъй прозрачно
от допира със леден студ и мраз.
И никъде не ме очаква пристан и заслон
Цветя не никнат в сухите ливади.
Последна молба гореща - последният пирон -
мъртвец, ковчег, море от листопади...
Дълго питах се дали живота
продължава след смъртта,
но моята душа... сиротна
не ще се прероди – умря!
