Невъзможни - vOsYcHnA_pRiNcEsA & Jane

[Jane]

/vOsYcHnA_pRiNcEsA & Jane/





Не ме търси във белите мъгли
на следващата зимна вечер празна.
Сам си... Сред хилядата очи,
на ‘жени’ около тебе... Лесни. Разни...

А в мислите ти пак... само аз съм.
Очите техни пред моите бледнеят.
В сърцето ти пулсира спазъм...
Ръцете ти... за тялото ми те копнеят

Но мен ме няма. Същата далечна съм,
защото ти не пожела. И не избра.
Разминах се на косъм-миг  от вечност,
в която можех да съм твоята Една.

И ти за мене единствен да си щеше,
Ако не бе отхвърлил люботва...
А някога, така любим и скъп ми беше,
но вместо обич-подари ми самота.

Уплаши се от нашата еднаквост,
от моето усещане за теб
и от твоето. Такава близка святост
не бяхме виждали и сторихме на лед....

Сега остани си там, със тях, но сам!
Не може вече с теб да бъдем двама...
А светът ще помни нашта страст и плам -
невъзможната любов на страх... и дама.

[elf`s_soul]

Ух, момичета.. болите.. 

Прекрасни рими... 

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Болииим, болииим... чу ли, Вели... 
Хих... мерси, пумпал... ти си прекрасна! 

[XpacTa_lavista]

Много женствен стих. Хареса ми

[Jane]

Болииим, болииим... чу ли, Вели... 

Чух, слънчо...
И какво ли бих могла да кажа...освен

Елфче, ХрасТа... Благодарм!!

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Да, слънчо... какво друго ни остава, освен да благодарим 

[Mistic]

Много е хубаво... 

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Мерсииии  

[Jane]

Много е хубаво... 

Благодарско, душа...