Не съм дошла за ничие прощаване...
Сирена разпищя се над вълните...
Сблъскаха се два свирепи гларуса...
Оглушали, пребледнели от наскитване...
Но те не носят никаква утеха...
Война не водят,ала не и ме щадят...
О,Богове на моите морета,
пуснете ги и непростени да летят!...
Да ме разнасят. Хиляди са световете...
Всеки има по парче от мен...
Волите приличат на разлистване...
И няма нужда вече от нозе...
Ръце,очи,душа не са ми също нужни...
Очаквания вече са докрай излишни...
Отивам до морета, на сърцето чужди...
За мене няма пътища предишни...
И стават двата гларуса на точки...
В далечината на небето се топят...
Не са ми нужни.Не,не искам още...
Мен птиците не могат да ме променят...
