Arwen
иринка
Прегракнах от мълчание
тишината ти завика във несвяст...
Подивях ли в твоето незнание?
Или станах пак героиня в поредния романс?
Не ме свестявай със утешни думи.
Напразно се опитваш да ме съдиш...
Не ми разказвай за искрата помежду ни...
Щом сутрин всяка се измъкваш и ме пъдиш...
Но и после не ме викай,
когато вечерта за мен ти напомни.
Не мисли, че мога още да обичам,
колко беше, даже и не помня...
Не съм и искала.Което дадох беше от сърце.
Самотните сме винаги обречени.
Романс ли е не знам.Но още съм дете...
Не ме изправяй пред измами неизречени...
Приеми накрая пустата раздяла.
Не виждаш ли в очите ми умората от твоя гняв.
Нека да си ида и отново да съм цяла...
Пусни ме, моля те. От самотата нямам страх...
И ме е страх не повече от лудата ти обич.
Не бе обичане,не бяха и емоции....
Не бяха чувства,бяха повече окови...
Пусни ме да живея само с своите пороци.
Нека на илюзията да сложим край.
Не сме актьори във театър.
Ти не ме обичаш. Аз не те обичам. (Май...)
Не бе любов, нямаше романс,
само сцени от евтин, уличен спектакъл...
