Отминава декември...

[Gentiana]

Тези капчици по устните на нощта,
в часовете уморени е пила Тъгата.
Целувки от лед,
от които дълго, дълго валя
сняг в сънищата ми.
Пътеки непознати
отварят очите си,
с мигли заскрежени трептят
и викат хоризонти зачервени,
да проплачат или запеят.
Затворен е техният свят.
Нощите са бели и студени.
Сънувах кипариси в дълги алеи от блян,
клонки унили, докосване нежно.
Зората в кръвта ми, загърната в свян,
танцуваше с утрото снежно.
Шепа мъртви листа напомнят
нетрайността на мига.
Докосвам дъха им . Те се смеят.
Кадифена тръпка. Локва, с бледа луна,
уловена в бездната. Там немее.
В шепите си птица от сняг ще задържа.
Знам, че скоро във вода ще се превърне.
Изтичат секунди,
ноти на песничка-тра -ла-ла...
Отминава декември, без да се обърне.

[иринка]

...

[XpacTa_lavista]

Донесе ми голямо умиление

[Gentiana]

Радвам се, че е така 
Благодаря ви!
 

[stranger]

Някак си самотно-снежно-нежно 

[{dulgokoska}]

тази вечер безкрайно красиво ме натъжаваш

[Gentiana]

Някак си самотно-снежно-нежно 

май така се чувствам, братче 
Благодаря ти, че и ти си го почувствал

[Gentiana]

тази вечер безкрайно красиво ме натъжаваш

оставям ти красотата и си прибирам тъгата, сияйна.
Да си поговорим с нея на чаша чай 
Интимно 

[rado]

  Прекрасен декември и малко тъжен...
Особено за самотниците.

[Gentiana]