Дали да предадеш, е неизбежно?

[Gentiana]

Нарежи мига на хиляди фрагменти.
Не можеш ли? Не казвай.
Ще сгрешиш.
Очите ти са моите моменти,
в които бил си нежен.
Мой фетиш.
А аз се уча да прощавам,но  боли.
Преди да зазори, кажи как дишаш.
Душата ми не иска да заспи,
а утрото с червени букви пише,
че огледало е тъгата,без страни-
обратни или лицеви. Отрязък.
Студено.
Сънищата - гарвани.Кажи
в небе от сняг, защо ме търсиш?!
Мразя...
Откривам нишки бели ей така,
в косата на споделяното нежно,
заспало тихичко на моя праг.Вина?!
Дали да предадеш,
е неизбежно?
От свличащи се камъни гърми
по хребет от  звезди,угасли, бледни.
Били неземни някога...Почти.
Сега грамади само-черни, бедни.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [sad3] [you broke my heart]

[Gentiana]

 :) [I love you]

[BLUE_ROSE]

 [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[rado]

Не може без болка. Упойваща е. [heart__]

[иринка]

Право в сърцето ми... [I love you]

[Gentiana]

 [gu6] [gu6] [wish all my love]