иринка
{dulgokoska}
Бълнувам.Сенки ли ми се привиждат?
Сънувам.Не!Миражи в будното ме гонят...
Мълчание.Вълни на безутешност ли прииждат?
Парчетата ми свят ли тихичко се ронят?
Прокапват ли ми Верите?! Изгарят ли Надежди?!...
Безумие. И всичко, защото съм Любови…
Иронизирам се. Бичувам. Но в себе си поглеждам…
Прозирам. И се губя. Остават ли окови…
Откъсвам се.На друга Вяра искам да приличам.
Макар и дива,знам,че бях опитомена.
Събличам пустата си грешност.И отричам.
Не съм предавала!Не съм и променена...
Оронвам се. Изтекъл срок, бонбонени обятия…
Захарта, полепнала по устни наизгнили…
Надежда бях ли нечия?! Навярно недостатъчна…
Търся друга същност, чужд живот и име…
И претърсвам се.Дали във мене е останало?
Да не бъде чисто.Oбичам да ми бъде опетнено...
Старото ми аз отдавна е белязано...
Губя се...А може би съм много променена...
Каквото съм изтъркала. Да пада. И нататък…
Себе си събирам, пудра за промяна…
Прибавям дребни навици, личност от скиталка…
Сглабям се отново. Безименно начална…
