До теб застанала, душата ми е гола.
Да бих могла донякъде да се покрия...
Безпомощна в прегръдката на произвола -
как силата ми в истините се е скрила!...
Забравям думите, когато си до мене.
Обличам твоята душа с трептящи длани,
в които тя - тревожна птица - стене.
От облачно небе в зори я хванах.
В протегнатите си ръце лъчи събирам -
огряваш ме... Дали си ти магия?
А как бих искала това да не разбирам -
не съм готова силата си да открия...
Магията бе скрита там в котела,
де кръстихме нетрайната си ласка.
Обръщаш гръб, на Дива образ взела,
след карнавала, със свалена маска.
Обръщам се назад, в ръце те вземам -
в каквото е останало, ще се създам -
било то маска или искрена поема...
И пак душата си на теб докрай ще дам.
Поемам тази тайна мълчаливо.
Със дъх ще те докосвам и с очи,
до онзи миг,когато горделиво
в нас цвете на любов ще се роди.
DEVIL_IN_HEAVEN & Gentiana
