О,да,вярно е,
и то напълно!Аз съм
просто същност жалка в не-
имоверно непонятната Вселена;обик-
новена евтина писалка,безрасъдно драскаща
и устремена във всеки времеви момент,която упраж-
нява се в рисуване(гротеска)по пожълтелия омачкан пергамент
на презрялото човешко съществуване.Дребна,много дребна мравка,
тътреща се по Величието едва,толкоз мъничка,нищожна,
че е сякаш твърде невъзможно да е нещо по-
вече от това.Ала след кратка справка
и преглед в инвентара на на-
личните потенции
във различ-
ни същностни
нива,разбрах,че имам
право на претенции за „пове-
чето от това”.Реалното с имагинер-
ното преоцених във всеки миниатюрен па-
раграф,вследствие на което удивен открих,провел
със себе си диалог,че онуй,което вси’ зовеме “Бог’ са всъщ-
ност нестабилни фикции в нестабилна сплав.Няма Бог,и тук
съм прав.Вярата си влагаме в лъжа и във заблуди,
които толкова са сладки,че човек се вижда
радостно принуден да даде оброк на
нещо толкова фалшиво...
като Бог...
И ето още
що разбрах и нека
откровението ми да е аро-
гантно,ала нужен бе широк размах,
за да изляза от илюзията елегантно.Аз мрав-
ка съм в Всемира,най-дребното нищожество от вси’,
на хаоса любимата играчка и случайност всяка може да ме
смачка,но във своя свят съм аз свободен и смело в него опре-
делям кое се ражда и кое умира,творческата сила с други
богове наивно не поделям!Не са ми нужни стимули,
отвън ни страдалческа молитва,от прошка
нужда не изпитвам,защото сам я
давам,падение всяко и
подем –създавам!
А знаеш ли как се чувства мравка,
в която Бог живее?...
