Ще подаря душата си на вятъра

[Gentiana]

Магия ли да си направя,
та пътищата ми назад да замразя?
Сърцето да е каменна камбана,
прокълната да ражда тишина.
Далечното е сянка на кентавър
и пази входа към забравени мечти.
До гордостта прашинка дъх остава,
а все не стигам...Падам и... боли.
Мълчанието бездната отваря,
която се нарича "бавна смърт"
и облаците, като рани стари
не заздравяват, стягат и кървят.
Пронизващ вятър,свил юмрук от пясък,
в очите на деня посипва жал.
На нощна птица див, пречистващ крясък
забива в изгрева ми осветен кинжал.
И ако шипковите храсти са антени
към лунна светлина и птичи хор,
прости греха ми, дявол да го вземе,
че те обичам.Не започвай този спор.

[иринка]

Понякога ,четейки стиховете ти се чувствам като в приказка...  :flyingkiss:

[rado]

 :) целувка и пожелания. хубаво стихо. [heart__]

[dodic]

Пак си в ролята на вълшебница Гео.

"И ако шипковите храсти са антени
към лунна светлина и птичи хор,
прости греха ми, дявол да го вземе,
че те обичам.Не започвай този спор."


Ех,....
Поздрав. :)

[Gentiana]

Всички имаме нужда от щипка вълшебство, Дидо  :)
Особено в магичните дни и нощи преди Рождеството.
Светли, вълшебни поздрави и на теб  :p