Магия ли да си направя,
та пътищата ми назад да замразя?
Сърцето да е каменна камбана,
прокълната да ражда тишина.
Далечното е сянка на кентавър
и пази входа към забравени мечти.
До гордостта прашинка дъх остава,
а все не стигам...Падам и... боли.
Мълчанието бездната отваря,
която се нарича "бавна смърт"
и облаците, като рани стари
не заздравяват, стягат и кървят.
Пронизващ вятър,свил юмрук от пясък,
в очите на деня посипва жал.
На нощна птица див, пречистващ крясък
забива в изгрева ми осветен кинжал.
И ако шипковите храсти са антени
към лунна светлина и птичи хор,
прости греха ми, дявол да го вземе,
че те обичам.Не започвай този спор.