Ангел, който свири на арфа...
(а снегът все така си вали)
Тишината в паяжина кристална...
Малко уморени,
мъничко... тъжни очи.
На пръсти по пътеките заскрежени
на тихия декемврийски ден.
Високо - бледо слънце студено,
като магическа сфера...
Погадай си ...за мен.
Музика...някъде дълбоко в душата,
бавно и протяжно трепти.
Обожавам тази магия на водата,
превърната във снежинки...А ти?