И пак за Животът...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

И пак за Животът...

Защото той е едно голямо пробуждане.
И ти не знаеш кога ще отвориш очи...
Още ли свиваш се в своята малка черупка,
почуквайки плахо с недишащите си гърди,
превил опашка, очаквайки чудото -
тя да се спука.
Нещо да се взриви
и някак си да излезеш от нищото...
Мили мой,...
докато можеш, поспи...
Почини си, преди да те грабне бурята
и да те изтръгне от твоите спящи мечти,
за да те обърне в нещо несбъднато...
В нещо току-що излюпено,
което е узряло, за да се появи...
Поспи мили мой,... поспи.
Защото животът е раждане,
но никой не идва на белия свят
без причина в него да се роди...

[`Fallen_Angel`]

 [a taka]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [I love you]

Бях го отписала това стихотворение, но благодаряние на теб си го "вписах" отново...

[ivorysoul]

силно и страхотно :)

[Gentiana]

 [bravisimo] [cvetee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Благодаря ви момичета! Много сте мили, както винаги... [heart__] [heart__] [heart__]

[dodic]

Мъдри са словата ти относно живота, Бубе.
Много истинен стих, някак близо го усетих.
Поздравления и от мен. :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [lol] Ами аз няма-няма и периодично пиша по нещо за Него. Затова и стихчето така съм го кръстила. Радвам се, че си го усетил по този начин, Доди! Предполагам, че ще има и още, но след доста време...

[hugs and kisses]