Предлагам ви едно съвместно творение между моя милост и RAZLICHEN. Получи се в една от игрите за поети. Надявам се да ви хареса. Приятно четенe 
RAZLICHEN & reinbow
Докосвам те с мисли и ето
от руменост сякаш си цяла
и огненост,скрила в сърцето,
душата от снежност по-бяла...
Докосваш, а пръстите парят...
сънувам ли... ако сън е не искам...
Спри, събуди ме, там в ляво
да спре тази болка убийствена...
Не знам до кога във стиха си
на болката ще те отъждествявам,
не знам дали една си...
но да те има се надявам...
Мен не можеш да имаш
аз съм птица свободна,
затвориш ли ме умирам
виж за приятел... съм твоя...
Приятел...хм, нещо велико,
по-истинско даже от хляба,
да искам не смея, но тихо
приемам те...даже на сляпо...
И няма да сбъркаш... повярвай
дори и с очи заслепени
можеш да откриеш човека... Откраднах
за теб тези мигове на откровение...
Извинявай ако те накарах
да крадеш от себе си...но само
исках да повярвам
във това...под лявото ти рамо...
Там под лявото ми рамо
пърха птичка лекокрила
тя е крехка... иска само
нечия душа да я разбира...
Как обичам детелинови поляни,
без затвори,без кафези,
птичките летят на воля,
нямаме си даже и адреси...
Ала имаме пространство, време,
мисли, чувства, стихове красиви
все неща, които никой няма да ни вземе
и свободни ще сме, и щастливи...
