Прибрах те в стих(защото аз те губя).
Със думи-мълнии ръцете ти раздрах.
Очите ти останаха безлюдни,
когато нещо се прекърши в тях,
когато може би разбра, че си откраднат
(и сянката ти ще зазидам с мен).
Прибрах те в стих. И ти пропадна.
Изглеждаш смъртно уморен.
И топлата ти кръв рисува знаци
по моите остатъци от самолюбие –
затворих в рими мисълта ти...
(Аз те прибрах във стих.)И те загубих.