News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Нищо ново под слънцето

Started by Zatoichi, December 24, 2007, 13:19:52 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Един философ в мъглата
изгуби си главата
и тръгна да я дири
по шосета и баири,
а главата му горката,
ей там,в далечината,
закряска и засвири,
запсува рамената,
дордето не прегракна
и от яд със зъби тракна.
Отчаяното тяло,
в злощастие оглупяло,
вървя известно време
без очи,уши и теме,
дордето вън не мръкна
и най-подире се натъкна
на някакъв предмет
за свой щастлив късмет.
С трепет го опипа,
почука,поощипа,
оказа се ръбат,
нямаше и врат,
но стъкмиха го ръцете
бързичко над раменете,
ужким само пробно,
а оказа се удобно.
От там пък недалече,
на калъч под дървесата,
ядосваше се вече
и мърмореше главата:

,,Тоя пък,кат за капак
си нахлупи камънак,
но не стига и това,
а му стои и кат глава!
Безспорно му отива,
макар и некрасива,
а и на такъв юнак
по-потребен му е камънак.
Нали в това го бива
все със мене да пробива
всякакви стени,
да повдига планини,
а кога му дам акъл
смее се като гений зъл
и вместо нежна ласка
по челото все ме пляска!"

Но омръзна й да чака
сама без торс във мрака,
и ето че главата
потърси си правата.
На бегом се затъркаля,
косата си окаля,
в окото – песъчинка,
по бузата пък синка,
но ето най-подир,
след целия сеир,
пред торса си пристигна
и тържествено примигна.
А той върви напред,
лети направо – самолет,
и стана всичко ясно,
заврещя главата бясно,
но пред тая бодра крачка
призивът ,,Спирачка!"
остана си,уви,нечут...
Ляв прецизен шут
и главата полетя
над баири и поля
и в опит за спасение,
макар и със съмнение,
замърда си ушите,
но засмяха се орлите.
И както си летеше
и мило някого кълнеше,
в гьол един цамбурна
и в калъч се пак катурна.

,,От панти века време
това голям проблем е,
все така се случва,
че главата си не улучва,
само леко да се килна
и падам нестабилна."

Завайка се главата
сърдита на съдбата,
но няма що да стори,
устата си затвори
и тръгна пак горката
да си дири рамената.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

phibi

 :toofunny: :toofunny: :toofunny: :toofunny: :toofunny:

[peace] [peace] [peace] [peace] [peace]
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Jane

 :toofunny:
Поучителна история, бих казала...

Под сълзите на есенните листа...

неземен

 [boiiiii233] [flyyy]
Много думи за нищо.
Можеш да пишеш по-хубаво,можеш...
To be,or not to be

ivorysoul

многото думи си заслужават в случая, хареса ми определено ;)
Let your soul be your pilot

tonnny_bg

Завайка се главата
сърдита на съдбата,
но няма що да стори,
устата си затвори
и тръгна пак горката
да си дири рамената.


Като се огледам колко се разхождат без глави на раменете си.Явно е бум на изгубените глави. [lol] [lol]

Хареса ми идеята ти.Поздравления от мен! [cvetee] [bravisimo]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!