Всяка сутрин Роуз ставаше най-рано от всички. Отиваше в малката, тясна баня, за да направи сутрешния си тоалет, да свали ролките(с които преспиваше) от косата си и да огледа в огледалото пораженията и следите, които бе оставило времето по вече започналото и да застарява лице. И въпреки това, тя бе очарователна жена: топла, приветлива и... някак типично изглеждаща за този край, макар, че не познаваше никой, който да притежава този специфичен червеникав цвят на косата, какъвто бе нейният. Веждите и бяха с мека извивка, която подчертаваше добротата и благородството, което излъчваше лицето и. Малкото и чипо носле бе обсипано с водопад лунички, които и придаваха някак по-младежки и жизнен вид. Цялостното и излъчване бе на жена, която се е трудила през целия си живот и въпреки това изглеждаше доста запазена. И как би могло да бъде иначе, след множеството и всекидневни домакински задължения и непрестанното тичане след двете малки хлапета, които само преди година проходиха, а вече едва успяваше да ги застигне, за да предотврати поредната им пакост. След приключването на този сутришен ритуал, тя се захващаше в приготвянето на обилна закуска за Камерън и децата... Менюто не бе много богато и разнообразно, но бе достатъчно вкусно, за да не се оплаква никой от него. Като по часовник, точно, когато тя приключваше от леглото ставаше и самият господин Мишап. Камерън бе с 4 години по-голям от Роуз и още първият път в който я видя, бе осъзнал, че това ще бъде неговата жена и майката на децата му. Той бе висок и широкоплещест мъж, който всяваше респект с внушителните си размери и ръст, но притежаваше толкова добродушно и по детски изглеждащо лице, че предизвикваше искрени усмивки у хората, които го виждаха да пръв път. Точно както и жена си, той първо посещаваше банята... типично за него бе, че винаги се носеше спретнат и гладко избръснат. Между черните му, гъсти коси, вече бяха започнали да се появяват бели кичури на места, но това му придаваше още по добродушен вид. Когато влезеше сутрин в кухнята, той винаги целуваше жена си по челото, а в отговор получаваше благодарствена усмивка. Често тези мигове на споделена нежност между съпрузите бяха прекъсвани от детски викове и крясъци, които огласяха цялата къща, придружени с тропащи крачета, които слизаха забързано по стълбите от горния етаж... Филип и Дейна бяха еднояйчни близнаци... толкова си приличаха един с друг, че ако Филип имаше дълга коса, несъмнено щяха да го бъркат със сестра му. И двамата бяха наследили червените коси на майка си. Въпреки всичко бяха доста различни по характер. Дейна бе по вглъбена и самостоятелна, докато Филип... е, той беше палавник. Главата му непрекъснато раждаше нови и нови идеи за приключения, които създаваха толкова грижи на майка му, че тя често бе принудена да го наказва, макар сърцето и да се късаше от това. Камерън, пък посрещаше с усмивка всяка пакост на малкия си син и закачливо му намигаше скришом, докато Роуз мърмореше и на реждаше, колко вече е отчаяна от него...
