Преди дванадесет

Started by Gentiana, December 25, 2007, 18:37:41 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Отпий от чашата ми с вино.Да кърви
по устните стипчивата му нежност.
Предчувствам как ще ме целунеш ти.
Усмихвам ти се с палава небрежност

и капка алена докосвам с поглед впит
в очите ти. В душата ти ще вляза.
Един съдбовен миг за двама...Недопит.
Любов изгаряща, като без свяст омраза.

В кръвта ти искам лудо да горя.
По пътищата на страстта да се изгубим.
Като жарава, клада нежността
да осветява болката, когато с теб се любим.

Декември диша тежко.Близък край.
Часовникът дванадесет ще гони,
за да се слеят там стрелките. Ад и рай.
От устните ми дъх на нощ се рони.

Отпий от чашата ми. Виното е глас
на чувствата,които в мен са скрити.
Удари ли последен, нулев час
през праг на Новата година с мен мини ти.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

ето това се нарича страст ...  [heart__] [bravisimo]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.