Туй щастие на мене ми тежи...
От тез усмивки се погубих...
И друго чувство на сърцето ми лежи..
За толкоз истини - сълзите си изгубих...
Таз радост на душата не върви..
Не е в една тоналност с нея..
И не след мен, след Други поеми..
И спомени пази, но за Онея..
Туй твое щастие ме доубива...
Аз тъй покорна съм на самотата си..
А тоите молби да съм щастлива..
ме правят по-нещастна в радостта си..