Изпий ме , до дъно ме пресуши ,
да не остане нищо от мене ,
да се превърна в кухи сълзи.
Изпий ме и после ме захвърли.
По теб следи от устни
и раздрана кожа ще оставя,
очите ти са толкоз вкусни,
жалко,че след туй ще ги забравя...
Забрави ме. Тъй е честно.
Забравен в мене ще си ти.
И толкоз лесно ,
и няма вече да боли.
Признания,клетви и оброци,
всички те ще изгорят
в пламъка на нашите пороци.
Последните ще се увеличат!
Нали сме просто смъртни.
Обвивки тленни на вечните души ,
тогава грях ли е че ме изпиваш ,
че в мене огъня си ти
Но аз съм огън по-особен,
и не умея святост да държа,
от точите твои съм заробен...
дорде не ги унищожа...
Покварена съм вече ,
от как съм в плен на твоите ръце ,
очите ми не щат да са далече ,
от сладко парещото ти сърце
Прелива сладост във горчилка
и след огъня остава само дим...
Ако след пътя чака ни бесилка,
тогава нека да го извървим!...
Пръстите си в твоите ще вплета ,
безжизнена , изпита , покварена ,
в ръцете ти ще се свлека ,
от твойта любов ранена
