Между две

Started by Zatoichi, December 28, 2007, 12:36:20 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Между две тупкания на сърцето...

Помислих си едва ли не безумно,
че е възможно,онова което
познавал бях единствено на думи.

Между две тупкания на сърцето...

Почти успях да се усмихна,
но порязах се на онези остриета,
които не видях и бях подминал.

Между две тупкания на сърцето...

Мираж стои до невъзможност
и сред небесното една комета
очите мами до безбожност.

Между две тупкания на сърцето...

Мога винаги да се надявам
и да търся в тъмното пътеки,
но мога и да съжалявам.

Между две тупкания на сърцето...

Няма нищо,нищо няма,
всичко низ е от клишета
и двете тупкания са измама.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

ilusia

твърде много мислиш :)
Живей живота си , не го измисляй... двете тuпкания все някога ще замлъкнат , но не те са важни , а онова между тях
[kiss2]
[cvetee] Красив стих [cvetee]
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on

Афродита

Между две тупкания на сърцето...

Открих ... трепет на снежинка ...
Нима и то така умее ...
Подай премръзналата детелинка ...

Между две тупкания на сърцето...

Тя шептеше ми поема ...
На капки радостта ни изпари се ...
Душата позволих си да ти взема ...

Между две тупкания на сърцето...

Мислите ми в твоите се впиха ...
Бездънно в нежните ти дебри  ...
Нощта в деня ми с отрова се усмихна ...

Между две тупкания на сърцето...

Кометата прогаря сянка ...
Животът без клишета - невъзможен е ...
Измамата - реалност е в дрямка ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

XpacTa_lavista

Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


dodic

Той целия живот се събира между две тупкания.
Поздрав за стиха. :)
Понякога, от себе си се скривам

Zatoichi

 :)
Специален поздрав за теб,Богиньо.Оптимизмът в стихчето ти ме зарадва.  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.