Не казвай нищо.Всичко си ми казал.
А тишината ми е твърде,твърде лична....
Очите ми до слепота останали са празни...
И твойта споделеност ми е непривична...
Живота в мен до кокал си разнищил...
Защо са ти препразните и тежки разкаяния?
Не си ми взел,това което си не искал...
Останаха ми само празни обещания...
И снимката от спомените избеляла
пропита с блян по мигове неизживяни...
И още малко време до една раздяла...
Тогава ще избягам...Няма да ме хванеш...
