Само дъжд да завали
Времето се преклони над покривите, дъжд зачака...
И омръзнаха лозите на капчуците да лягат уморено.
Стъпките ти се размиха, като плакане...
Вкъщи някой с тъжното си взиране, ще влезе....
Ще седи на стария ти стол и ще се полюшва....
телефоните ще звъннат углошително във тишината.
Времето се е заслушало като приспано куче....
във неидването... на едно оставане е от вратата.
Ти си този, който няма да запомня. И да имам.
После всички гари ще ми сторят своите перони....
Само дъжд да завали...Както времето се свива ....
И ще се удави всичко във неспомен.
